История на NAD+? Какво е NAD+
С напредване на възрастта тялото ни губи някои вещества и молекули, които могат да бъдат важни за поддържането ни млади. Един от тях е никотинамид аденин динуклеотид, по-известен като NAD+.
Учените за първи път се досетиха за съществуването на NAD+ през 1906 г. Оттогава нашето разбиране за него непрекъснато се разширява. Установено е, че работи усилено в клетките на хора, животни, растения и дори дрожди, поддържайки всичко да върви добре.
NAD+ е важен коензим, който може да се намери във всяка клетка в тялото ви. Той изпълнява две основни функции – да превръща хранителните вещества в енергия и е важен играч в метаболитния процес, служейки като приятелски малък помощник в регулирането на други клетъчни функции.
Как работи NAD+
Той ефективно работи като малък транспортер, който премества електрони от една молекула в друга, за да извърши всякакви реакции и процеси. Заедно с друга молекула, NADH, той участва в редица реакции, които генерират енергия в нашите клетки. Също така помага за регулиране на нашия циркаден ритъм, който управлява нашия цикъл на сън/събуждане.
История на NAD+
За първи път е открит през 1906 г. от Хардън и Янг като компонент за повишаване на скоростта на алкохолна ферментация в екстракти от дрожди. Оттогава нашето разбиране се разшири драматично и се използва за борба с редица заболявания.
Един от първите беше Pellagra, който опустоши Южна Америка след гражданската война и също беше често срещан в Европа. Установено е, че състоянието е причинено от хранителен дефицит и може да бъде излекувано чрез замяна на диета, базирана на царевица, с такава на месо, мляко и зеленчуци.
През 20-те години на миналия век е открито, че пелаграта може да бъде излекувана от фактор за превенция на пелагра (PP), но едва през 1937 г. Conrad Elfehjem я идентифицира като никотинова киселина. Той установи, че обогатена с никотинамид (NAM) фракция от депротеинизиран черен дроб и проба от никотинова киселина (NA) биха послужили като успешно лечение. NA и NAM се наричат заедно ниацин или витамин B3 и, както вече знаем, са прекурсори на NAD+. Оттогава прекурсорите на NAD+ се използват за борба с различни заболявания.