История на ирландското уиски – как се превръща в известната и толкова популярна днес напитка, е дълга и легендарна. Затова ще ви предложим по-кратката версия. И ви предупреждаваме, че със сигурност ще поискате да узнаете повече, а и защо не да я опитате. И това ще бъде напълно естествено. Все пак, преведено от келтски името й значи „вода на живота”.

Ранните дни и Ирландското уиски

Приема се, че някъде около началото на 11в.сл.Хр., ирландските монаси се запознават с технологията на дестилиране на парфюми докато пътуват през Средиземноморието. С пристигането си обратно в Ирландия, те донасят новата технология, като я приспособяват  за направата на алкохолно питие. Продуктът, носещ името „уиски” се появява за първи път в Ирландия през 1405г. След това до 1494г. се разпространява до Шотландия, когато започва производството му в град Кембълтън и остров Айли.

Държавата се намесва

Продукцията през следващия век продължава, като с нея главно се занимават индивидуални дестилатори и манастири. Това трае до 1608г., когато крал Джеймс I издава първия официален кралски лиценз на дестиларна. Той е факт през 1784г. става известна с името Бушмилс. Издаването на подобни лицензи не се харесва на ирландците и недоволството им идва от факта, че тези лицензи са пряко свързани с налагането на акцизен данък върху производството на уискито. Това поставя началото на едно дълго разногласие между Обединеното кралство и ирландците, включително и нелицензираните дестилатори. А все пак те двойно надвишават тези с официален лиценз, около 2000 на брой.

История на ирландското уиски – трудни дни

До 1781г. частните производители са обявени извън закона и на данъчните служби е дадено правото да изземват произведеното уиски, инсталациите за производството му. Същото се отнася и за конете и транспортни средства, с които то се извозва.

През 1885г. ирландското уиски вече има славата на най-качественото в световен мащаб. В страната обаче, броят на лицензирани дестиларни се е свил едва до 28. Производителите, които са останали в бизнеса, са съсредоточени главно около Дъблин и производствените им капацитети са били огромни за това време, с количества от около два милиона галона (1 галон/3.78 литра)ежегодно.

Чашата се излива

Въпреки постигнатите резултати от ирландските производители през отминалите години, началото на 20 век започва лошо за индустрията поради стечение на редица обстоятелства. Въвеждането и патентоването на нов тип технология за дестилация на ирландския изобретател Ейниъс Кофи се посреща лошо в Ирландия и сред местните производители, за разлика от Шотландия, където новата технология започва да се използва за производството на смесено уиски и превземането на по-голям търговски дял от пазара. След войната за независимост и създаването на независима ирландска държава през 1922г., се поставя началото на търговска битка между Ирландия и Англия, която коства на ирландските пивовари техните основни потребители. Последният удар идва през 1920г. с въвеждането на Сухия режим в САЩ. Дълги години ирландското уиски е било най-популярно сред потребителите в Щатите. Новият закон обаче, отрязва достъпа на производителите до последния им останал голям пазарен дял отвъд океана. Това води до прекратяването на дейността на много пивовари, оставяйки в бизнеса само най-големите дестиларни. Единствено те успяват да намалят продукцията си и същевременно да останат на пазара.

Последните капки

През 1966г., малкото на брой останали производители формират кооперация помежду си, наречена Ирландски Дестиларни. Те го правят с цел да обединят малкото си останали ресурси. В началото, въпреки модернизирането и изграждането на нови пивоварни, колаборацията не донася желаните резултати. Производството продължава да запада и до средата на 70те години, на пазара остават единствено две компании – Ню Мидълтън и Бушмилс, които се оказват с едно количество от около само 400-500 милиона бъчви годишно, 1/25-та от произвежданото в началото на 20 век.

Чашата отново се пълни

Стагнацията в производството се запазва чак до 1988г. когато Ирландски Дестиларни са закупени от френската компания Перно Рикар. Това води до повишаване маркетинговия дял на ирландското уиски и неговите многобройни  марки в глобален мащаб, особено в САЩ. Промяната дава нови сили на индустрията и възобновява имиджа на ирландското уиски. Неговата слава непрекъснато продължава да расте и вече в продължение на 20 години заема челно място в класациите за най-бързо разрастващ се алкохолен продукт. През 2013г., продукцията се увеличава до повече от 600 милиона бъчви годишно, с 800 работници заети в производството на някога гигантската индустрия. 2018 се посочва за годината, в която ще бъде отбелязан максималният производствен пик, достиган последно едва в началото на миналия век.

История на ирландското уиски

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.