История на ирландското уиски – как се превръща в известната и толкова популярна днес напитка, е дълга и легендарна. Затова ще ви предложим по-кратката версия. И ви предупреждаваме, че със сигурност ще поискате да узнаете повече, а и защо не да я опитате. И това ще бъде напълно естествено. Все пак, преведено от келтски името й значи „вода на живота”.

Ранните дни и Ирландското уиски

Приема се, че някъде около началото на 11в.сл.Хр., ирландските монаси се запознават с технологията на дестилиране на парфюми докато пътуват през Средиземноморието. С пристигането си обратно в Ирландия, те донасят новата технология, като я приспособяват  за направата на алкохолно питие. Продуктът, носещ името „уиски” се появява за първи път в Ирландия през 1405г. След това до 1494г. се разпространява до Шотландия, когато започва производството му в град Кембълтън и остров Айли.

Държавата се намесва

Продукцията през следващия век продължава, като с нея главно се занимават индивидуални дестилатори и манастири. Това трае до 1608г., когато крал Джеймс I издава първия официален кралски лиценз на дестиларна. Той е факт през 1784г. става известна с името Бушмилс. Издаването на подобни лицензи не се харесва на ирландците и недоволството им идва от факта, че тези лицензи са пряко свързани с налагането на акцизен данък върху производството на уискито. Това поставя началото на едно дълго разногласие между Обединеното кралство и ирландците, включително и нелицензираните дестилатори. А все пак те двойно надвишават тези с официален лиценз, около 2000 на брой.

История на ирландското уиски – трудни дни

До 1781г. частните производители са обявени извън закона и на данъчните служби е дадено правото да изземват произведеното уиски, инсталациите за производството му. Същото се отнася и за конете и транспортни средства, с които то се извозва.

През 1885г. ирландското уиски вече има славата на най-качественото в световен мащаб. В страната обаче, броят на лицензирани дестиларни се е свил едва до 28. Производителите, които са останали в бизнеса, са съсредоточени главно около Дъблин и производствените им капацитети са били огромни за това време, с количества от около два милиона галона (1 галон/3.78 литра)ежегодно.

Чашата се излива

Въпреки постигнатите резултати от ирландските производители през отминалите години, началото на 20 век започва лошо за индустрията поради стечение на редица обстоятелства. Въвеждането и патентоването на нов тип технология за дестилация на ирландския изобретател Ейниъс Кофи се посреща лошо в Ирландия и сред местните производители, за разлика от Шотландия, където новата технология започва да се използва за производството на смесено уиски и превземането на по-голям търговски дял от пазара. След войната за независимост и създаването на независима ирландска държава през 1922г., се поставя началото на търговска битка между Ирландия и Англия, която коства на ирландските пивовари техните основни потребители. Последният удар идва през 1920г. с въвеждането на Сухия режим в САЩ. Дълги години ирландското уиски е било най-популярно сред потребителите в Щатите. Новият закон обаче, отрязва достъпа на производителите до последния им останал голям пазарен дял отвъд океана. Това води до прекратяването на дейността на много пивовари, оставяйки в бизнеса само най-големите дестиларни. Единствено те успяват да намалят продукцията си и същевременно да останат на пазара.

Последните капки

През 1966г., малкото на брой останали производители формират кооперация помежду си, наречена Ирландски Дестиларни. Те го правят с цел да обединят малкото си останали ресурси. В началото, въпреки модернизирането и изграждането на нови пивоварни, колаборацията не донася желаните резултати. Производството продължава да запада и до средата на 70те години, на пазара остават единствено две компании – Ню Мидълтън и Бушмилс, които се оказват с едно количество от около само 400-500 милиона бъчви годишно, 1/25-та от произвежданото в началото на 20 век.

Чашата отново се пълни

Стагнацията в производството се запазва чак до 1988г. когато Ирландски Дестиларни са закупени от френската компания Перно Рикар. Това води до повишаване маркетинговия дял на ирландското уиски и неговите многобройни  марки в глобален мащаб, особено в САЩ. Промяната дава нови сили на индустрията и възобновява имиджа на ирландското уиски. Неговата слава непрекъснато продължава да расте и вече в продължение на 20 години заема челно място в класациите за най-бързо разрастващ се алкохолен продукт. През 2013г., продукцията се увеличава до повече от 600 милиона бъчви годишно, с 800 работници заети в производството на някога гигантската индустрия. 2018 се посочва за годината, в която ще бъде отбелязан максималният производствен пик, достиган последно едва в началото на миналия век.

История на ирландското уиски

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.